Бозата - уникална напитка и хранителен продукт

 

Бозата се е утвърдила у нас като национално безалкохолно питие много по-рано от всички други безалкохолни напитки. Десетилетия наред тя е намирала широко приложение в бита на хората не само като питие, но и като помощно средство при хранене. Смята се, че бозата има персийско-турски произход и от там е преминала в другите страни. По статистически данни на глава от населението боза се консумира най-много в България, следвана от страните на бивша Югославия, Албания, Турция, по-малко в Румъния и Гърция.

Бозата има много ценни качества като напитка и като хранителен продукт. Началото на лабораторните й изследвания поставят професорите Тошко Петров и Асен Златаров, които дават и първите данни за състава на произвежданата по тяхно време боза от просо. Производството първоначално се осъществявало в открити казани и било доста примитивно. Съществуващата технология била изградена на продължителен производствен процес, тежък физически труд, лоши хигиенни условия и ниска производителност. За производството например на 150 литра боза били необходими около 20 - 25 часа.

Така бозата била чисто занаятчийски продукт до 1946 г., когато започва нейното производство от ръж и затворени апарати - автоклави, с индиректна и директна пара при висока температура и голямо налягане.

 

Пийте боза!

 

Освен, че е приятна и вкусна, тя и лекува. Много древни племена, населявали предна Азия, Закавказието и Балканския полуостров са познавали бозата. Старите траки, гърци и славяни са използвали просото за приготвяне на боза. Днес бозата се приготвя главно от просо, но се използва още ръжта, а дори и царевицата.

Просото от което се прави бозата, има следния химичен състав: белтъци, мазнини, въглехидрати, калций, фосфор. Калцият има противовъзпалително действие, магнезият успокоява нервната система, калият оказва пикочогонно действие, натрият е необходим за водното равновесие на организма, фосфорът участва в работата на мускулната и нервната система. При приготвяне на бозата се цели скорбялата да се разпадне на дикстрин, дизахариди, монозахариди (гликоза) които по-лесно се усвояват от храносмилателната система; белтъците да се разпаднат на пептони, полипептидите до аминокиселини, които именно се усвояват.

Химическия състав на бозата след 48 часа ферментация е следният: вода, сухи вещества, мазнини, белтъци, алкохол, въглехидрати. Освен това бозата съдържа в променливи неголеми количества витамини от група В - В1, В2, В6, противопелагрен и др.). 100 г боза доставя на организма 45 калории. Млечно-киселите бактерии, поети с храната под формата на кисело мляко или боза, след като достигнат до червата се задържат там и при благоприятни условия проявяват дейността си, като произвеждат млечна киселина. Тази киселина възпира развитието на гнилостните микроби, които се развиват особено при употребата на храна, обилна на белтъци, и постепенно изпъждат тези микроби. Посредством млечно-киселите бактерии се постига естествена дезинфекция на червата. Със своята бедност на мазнини и богатството си на въглехидрати на млечната киселина, бозата е много добро питие за предпазване от стомашно-чревни разстройства, особено през горещите летни месеци.